Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Интервюта>Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Труд“ - 11.07.2014


Актуално - Интервюта

11.07.2014 | 00:00

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КОНПИ, за вестник „Труд“ - 11.07.2014

ИСКАМЕ ИМОТИ ЗА 2 МИЛИОНА ЛЕВА ОТ КМЕТА НА НЕСЕБЪР


- Проверката срещу Кирил Рашков-Цар Киро за незаконно придобито имущество ще бъде прекратена. Вашите инспектори, г-н Георгиев, не са открили несъответствие между законните доходи и богатството му. Това не ли знак, че нещо не е както трябва, че мръсните пари са недосегаеми?

 

- Ще ви кажа. Кирил Рашков се проверява по новия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. По него ние можем да се върнем 10 години назад и нито ден повече. В последните години г-н Рашков е имал проблеми с правосъдните органи и обяснимо не е правил големи инвестиции, не е купувал имоти. Ето защо проверката показва, че той има повече законни приходи, отколкото разходи. Ако можехме да се върнем 25 г. назад, както старият закон ни позволяваше, резултатите биха били вероятно други. Но ние сме длъжни да спазваме закона.

 

- Интересно от какво са "законните приходи" на Цар Киро?

 

- От дейността на няколко негови фирми (ООД), регистрирани преди повече от 10 години. И от продажби на недвижими имоти, придобивани преди проверявания от нас период, така че няма как да кажем с какви средства - законни или не. Има и един голям заем, взет от Рашков през 2003 г., деклариран и признат от данъчните.

 

- Ясно. Нужни ли са според вас нови промени в новия закон за отнемане на престъпните богатства?

 

- Категорично да. Но с уговорката промените да не се правят много пъти, както се случва с други закони и се получава правна несигурност. Нека поне няколко дела за отнемане на незаконно придобито имущество да минат по новия закон през съда, за да си кажат и съдиите думата. По него ние сме направили вече доста проверки, в 8 случая сме обезпечили (запорирали) имущество, а в 4 от тях т.г. сме внесли в съда искове за отнемане. Тези искове са за 4 млн. лв. почти. Старият закон изискваше да има влязла в сила присъда срещу лицето, за да заведем срещу него дело за отнемане на имоти и средства. Продължаваме да работим и по него като сме внесли т.г. в съда 14 производства за 7,4 млн. лв.
Наша работна група формулира вече идеи за промени в новия закон. Ключовата е да се намали поне наполовина прагът от 250 000 лв. - несъответствието между законните доходи и имуществото на лицето, което трябва да установим, за да поискаме отнемане. Това е изключително голяма сума не само за бедна България. Нито една държава не е толкова богата, за да си позволи да каже - не ме интересува откъде един обвиняем има 249 000 лв.! Така знакови фигури от престъпния свят у нас си спасяват богатството. В богатата Англия прагът е 10 000 паунда (24 500 лв.).

 

- Казусът с Цар Киро не ви ли подсказва още една промяна - да проверявате не 10, а 15-20 и повече години назад?

 

- Показва и още как! Проверявайки само 10 г. назад, ние пропускаме периоди като масовата приватизация, когато много хора се сдобиха с необясними богатства. Пропускаме времето на първоначалното забогатяване и навлизаме в едни следващи години, в които много лица са легализирали средствата си. Казусът с Цар Киро е показателен - при него вече доходите излизат повече от разходите. А има и други. Но има решение на Конституционния съд - че не следва да се проверява период по-дълъг от 10 г., защото това е общата погасителна давност в гражданското право. И ние трябва да го спазваме.

 

- Чухме, че се поискали конфискация за един от прочутите Братя Юзеирови, обвинени в религиозна омраза и данъчни измами?

 

- Искът срещу Росен Йорданов, по-известен като Юзеир Юзеиров е първият от четирите, които внесохме в съда по новия закон. Той е за над 1 млн. лв. - предимно земеделски земи. Получихме интересна информация за г-н Йорданов от кралство Белгия - че той там е регистриран за трафик на хора с цел експлоатация, търговия на черно и нарушение на закона за чуждестранните работници. От белгийските колеги научаваме, че той е имал фирма там, тя е набирала работници от България и те са работили нелегално. Макар да е живял легално в Белгия, Йорданов не е подавал декларации за данъчно облагане и е регистриран още за пране на пари и нарушения на законите за ДДС, приходите и счетоводството.

 

- А другите три иска за конфискация?

 

- За тях не сме съобщавали досега. Единият е на стойност 555 507 лв. и се отнася за имот в Горна Баня на Росен Чолов (съпругът на манекенката Ирена Милянкова - б.а.). Чолов има обвинение за организиране на престъпна група с цел развратни действия. Имаме данни за редица негови пътувания в чужбина, пресметнали сме и разходите за тях. Излиза, че законните му доходи са доста по-малко от това, което е харчил.
Друг иск сме внесли срещу Диана Петрова. Нейното обвинение е във връзка с това срещу Чолов - че набирала момичета за развратни действия. По сметките на тази госпожа през 2008-2012 г. са внасяни и теглени големи суми - над 216 хил.лв. от неизвестни лица. А нейните доходи за 10 години са едва 18 000 лв., като 12 000 лв. са от продажба на автомобил.. Искът ни срещу нея е за 388 хил.лв. Само че тя има на нейно име само един Миникупър за 14 800 лв. Другите пари са минавали през банковите й сметки, но ги няма.

 

- Какъв е смисълът да искате пари, които няма да вземете?

 

- Ако спечелим това дело, г-жа Петрова ще е задлъжняла към държавата доживот. Придобие ли някога нещо, държавата може да й го вземе. За разлика от нея кметът на община Несебър Николай Димитров има реално имущество, които искаме в полза на държавата. Искът е за близо 2 милиона - 1 924 111 лв.

 

- Той е във връзка с делото "Дюнигейт" - за строителството върху защитените пясъци край града, нали така?

 

- Да. Съобщихме по-рано, че сме запорирали имущество за общо 3 млн. лв. на кмета и на главния архитект на община Несебър. Скоро ще внесем иск в съда и срещу главния архитект. А за кмета се оказа, че е оперирал с имоти чрез интересни роднински процедури. Една от фирмите "Бисер" ЕООД е регистрирана през 1995 г. като г-н Димитров е бил едноличен собственик на капитала. През 2000 г. той прехвърля всичките си 5 дяла - по 1000 лв., на майка си Вяра Димитрова, а 4 г. по-късно тя му ги продава. През 2007 г. като управител на дружеството е вписан братът на Димитров - Стоил. През 2008 г. Николай Димитров дарява своите пет дяла по квоти - на майка си 1,5 дяла, на съпругата си - 2,5 и на сина си - 1. А през 2009 г. майката и синът на Николай Димитров прехвърлят безвъзмездно своите дялове на съпругата така че тя става собственик на ЕООД-то. Това движение на собствеността между свързани лица вероятно цели прикриване на нещо. Няма житейска логика едни и същи неща да се прехвърлят между членове не една фамилия и то многократно. Има и други такива сделки - например едно право на строеж, прехвърляно и дарявано между г-н Димитров, бившата му съпруга, брат му и майка му.

 

- Житейска логика има около делбата между  двете съпруги може би.

 

- За нас е важно, че има съществено разминаване между доходите на Димитров и стойността на придобитите от него сгради, коли и земи. Строежът на един негов имот за 200 000 лв. например, е необясним със заплатата му в този период. Той даде над 20 страници обяснение на комисията, но не успя да я убеди, че средствата му са от законен произход. Претендираше, че един от имотите му е строен с личен труд. Но комисията разгледа твърденията му и забеляза, че повечето от тях не са подкрепени с доказателства.
Запорирали сме имоти и на други лица, ще внесем искове и за тях.

 

- Запорите ви продължават прекалено дълго обаче. И нанасят щети на различни хора противно на принципа, че те са невинни до доказване на противното.

 

- Съгласен съм, но става дума за запори, наложени по стария закон. По него чакахме влязла в сила присъда за престъпление, за да започнем дело за отнемане на имоти. Затова се бавеха запорите - по 2, 3 дори и по 6,7 години. Не по наша вина, a защото делата вървят бавно по трите инстанции. По новия закон имаме 3-месечен срок - от налагане на обезпечителните мерки до внасянето на иска в съда. Не зависим вече от наказателните производства, не чакаме присъда срещу проверяваното от нас лице. Някои съдилища удължават 3-месечния срок за внасяне на иска, но най-много с месец-два.

 

- Задържаният като част от "Октопода" Пламен Стоянов-Дамбовеца заведе дело в Страсбург. Той иска 85 млн. евро за вреди, нанесени му от държавата. Негови имоти за 32 млн.лв. бяха запорирани след ареста му. Но 4 години след това той и брат му още не бяха изправени пред съда, а след това бяха оправдани. За чия вина ще плащат всички данъкоплатци?

 

- Няма нито една присъда, издадена в Страсбург заради нашата комисия. По делото "Недялков и други срещу България" съдът в Страсбург изрично каза, че не допуска разглеждане по същество на иск срещу комисията, защото жалбоподателите не са изчерпали законовите възможности на родното правосъдие. Има Закон за отговорността на държавата за вреди и преди някой да иде в Страсбург, трябва да мине тук през всички инстанции. А в случая с Пламен Стоянов няма и каква отговорност да се търси от комисията. Ние сме наложихме запор на имотите му и го сваляме сега не защото няма несъответствие между тях и законните му доходи, а защото той е оправдан по наказателното дело. По стария закон, ако има прекратяване или оправдателна присъда по наказателното дело, ние нищо друго не можем да направим, освен да свалим запора.

 

- Конфискация по стария закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност може да бъде допусната само при условие, че бъде доказано наличието на пряка или поне косвена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото. Това прие Върховния касационен съд по Тълкувателно дело №7 от 2013 г. Как това решение ще се отрази на вашата работа?

 

- По никакъв начин. И преди това решение съдът търсеше по делата за отнемане на имущество връзка между придобиването му и престъпната дейност. Ако комисията е губила дела през 8-те години на съществуването си (тя повече е печелила), то е било защото такава връзка не е намерена. Говорим не само за пряка причинно-следствена връзка, а и за случаите, в които може логически да се предположи, че лицето е придобивало пари от престъпна дейност. Ето например Братя Галеви. Те са обвинени за организиране на престъпна група за рекет и имат палати за милиони в Ресилово. Палатите са построени преди да им се повдигне обвинение. По документи офшорна компания е финансирала строежа и им е дала право да живеят в него. Ние обаче доказваме със свидетелски показания, че Галеви са давали парите за строежа без да се афишират. От това, че те са пазили инвестициите си в тайна, както и от несъответствието между имуществото и доходите им, може да се направи обосновано предположение, че парите са от престъпна дейност, извършена преди периода, за който са обвинени. Именно тази логическа постановка може да се представи пред съда - по решение на петчленната комисия, разбира се. Аз се радвам, че в последната година и половина комисията излиза с единодушни решения, без особени мнения, въпреки че често спорим на заседания. Професионалните аргументи надделяват накрая, независимо, че комисарите са избрани от президента, от премиера и от парламента. Взискателни сме много към инспекторите, за да се получи качествен продукт, който да внесем в съда.

 

- Колко души работят в комисията сега?

 

- 180 с помощния персонал.

 

- Посланици и дипломати от 12 чужди държави ви посетиха неотдавна. Какво им казахте? А те на вас?

 

- Аз не знам за такова посещение на дипломати в друга институция. За нас то беше знак за подкрепа в борбата с незаконното богатство. Разказахме им, че въвеждаме програма за случайно разпределение на преписките с пет критерия, по които ще се оценява тяхната сложност. Това е антикорупционна мярка, която решава проблема и с различната натовареност на инспекторите. Говорихме и за международното сътрудничество. Хубаво е, че вече в кратки срокове придобиваме информация от партньорските служби за имотите на българи в чужбина. И те бързо научават за имотите на техни бандити в България.

 

АННА ЗАРКОВА

 

Връщане към списък