Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Интервюта>Интервю на Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ, за „Правен свят“ - 02.04.2018


Актуално - Интервюта

02.04.2018 | 00:00

Интервю на Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ, за „Правен свят“ - 02.04.2018

2018-04-02_PravenSvjat-PG(PG-PS1).jpg

СМУЩАВАЩОТО В ПРЕЮДИЦИАЛНОТО ЗАПИТВАНЕ НА СГС Е, ЧЕ ТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПОСОЧЕНИ ОТ СТРАНА НА ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ

 

Право на СГС е да отправи запитване, но това не задължава никой друг съд да се съобразява с него. Ако съдиите по делата, които в момента водим, споделят моите аргументи, не би трябвало да спират висящите дела на Комисията, коментира ръководителят на Антикорупционния орган

 

Г-н Георгиев, изненадан ли сте от решението на 15-ти състав на СГС да изпрати шест преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз по казуса с гражданската конфискация на имуществото на Цветан Василев? Споделяте ли тезата, че с това се правят опити за шиканиране на делото за отнемането на имуществото на Василев?

Много съм изненадан от това решение и ще изложа фактите, които ме смущават. През февруари 2016 година внесохме иск за отнема за 2,2 млрд. лв. срещу бившия банкер Цветан Василев. Тогава на нашата искова молба беше даден отговор от другата страна. През тези две години делото така и не тръгна – разменяха се книжа, документи. Безспорно то е изключително сложно и вероятно най-обемистото дело в българската история, но фактът е факт. И чак след две години размяна на книжа съдът преценява, че трябва да направи преюдициално запитване по обстоятелства, които са посочени от другата страна в отговор на нашата исковата молба още в самото начало. Но още повече ме озадачава самото запитване - дали вече отмененият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество противоречи на Директива 2014/42/ ЕС. Аз бях силно изумен, защото тази директива изобщо не третира гражданската конфискация, която третира законът. Изрично в Директива 2014/42/ ЕС е записано: " целта на настоящата директива е да се улесни конфискацията на имуществото при наказателните дела". Тоест, няма нищо общо с гражданската конфискация и още по-ясно продължава: "настоящата директива не засяга процедурите, които държавите-членки могат да изпълнят за конфискуване на въпросното имущество". В прав текст в директивата пише – ако имате нещо повече, какъвто е примерът в България, Словакия, Словения, Великобритания, Италия, Ирландия – това изобщо не засяга тази директива.

В преюдициалното запитване има и други смущаващи за мен твърдения. В питането се казва, че Директива 2014/42/ ЕС предвижда на отнемане да подлежи имуществото на лице, което е осъдено с влязла в сила присъда, но това не е вярно! В директивата се предвиждат случаи, в които лицето се укрива, какъвто, бих казал, е донякъде случаят с г-н Цветан Василев и в тях също е предвидено да се отнема имуществото. Така че това съждение, което е записано в искането за преюдициално тълкуване, е невярно.

Отделно в искането се говори за връзката между наказателното производство и производството за гражданската конфискация, но в самата директива никъде не се говори за "гражданската конфискация". Този термин отсъства, просто защото тази директива не е насочена към гражданската конфискация.

Също така, в искането на съда се казва, че, до приключването на наказателното производство, ход на производството за гражданската конфискация не следва да бъде даден. Това вече е откровена лъжа. Това е нещо, посочено в отговора на другата страна по делото срещу Цветан Василев. Тоест, възпроизведен е дословно отговорът на насрещната страна, който обаче изобщо не кореспондира с истината.

Стигаме и до едно абсурдно твърдение - казва се, че нормите на директивата не са транспонирани коректно в българския закон. Извинявайте, но те не са транспонирани до ден днешен. В момента България е в наказателна процедура именно поради това, че все още не е транспонирала тази директива и дори има работна група за нейното транспониране. Как може съдът да каже, че тя не е транспонирана правилно, след като тя избщо не е транспонирана. Това е още едно съждение, което е в отговора на исковата ни молба и е силно притеснително, че съдът безкритично възприема доводите на ответника по това дело.

Отделно, СГС казва в своето запитване, че впечатление прави, че българският закон отива твърде далеч отвъд минималната хармонизация, целена от директивата. Това е абсолютно необосновано твърдение, предвид многократното уточнение в тази директива, че тя предвижда само минимални правила и не засяга процедурите, които държавите-членки могат да използват за конфискуване на имущество. Тоест, съдът прави преюдициално запитване по директива, която няма нищо общо с гражданската конфискация и която дори не е транспонирана.

В тази връзка искам да посоча, че има редица решения във връзка с гражданската конфискация на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - например по делото Бътлър срещу Обединеното кралство и Уеб срещу Обединеното кралство. Там изрично е посочено, че гражданската конфискация не нарушава основни човешки права, тя не е наказателна по своя характер и не е обвързана с наказателното производство. След като има такова решение на ЕСПЧ, се прави запитване до другия съд в Люксембург дали е съответен нашият закон на една директива, която няма нищо общо с гражданската конфискация.

Изумих се и след като прочетох коментари от юристи, че никой не се е сетил да пита Конституционния съд дали Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е конституционосъобразен­. Това силно ме притеснява, защото непознаването на конституционни решения е признак на лоша юридическа култура. С решение номер 13 от 13 октомври 2012 година Конституционният съд се е произнесъл, че законът за гражданската конфискация по никакъв начин не противоречи на Конституцията и е напълно съобразен с текстовете й. Нещо повече – за същия закон, за който се отправя преюдициално запитване, има становище на Венецианската комисия. То е дадено преди приемането му и в него се казва, че проектът е в синхрон с Конституцията на България и европейските стандарти в областта на защитата на правата на човека. В заключение Венецианската комисия е отбелязала, че се надява този законопроект да бъде приет скоро от българския парламент.

Бих искал да обърна внимание, че от декември 2016 година има и предложение в Европейската комисия за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на заповедите за замразяване и конфискация. Целта на този регламент е да обхване и гражданската конфискация. Сега съществува такъв проблем – когато се иска замразяване на имущество в държава, в която няма гражданска конфискация, има голяма вероятност искането да не бъде уважено. С този Регламент проблемът ще бъде елиминиран. Както знаем, регламентът е доста по-силен правен инструмент от директивата, тъй като има пряко приложение в съответната държава. През 2017 година е решено Комисията да изготви общи правила относно конфискацията на имущество, получено от престъпна дейност, а и такова, подлежащо на отнемане по пътя на гражданската конфискация. Този регламент вече ще предвиди заповедите за обезпечаване и конфискация в областта на тежката престъпност, но и там, където има гражданска конфискация, да се признават в различните държави.

С други думи, в момента тече процедура по приемане на Регламент относно гражданската конфискация, а български съд пита Европейския съд дали гражданската конфискация е съотносима към директива, която няма нищо общо с тази процедура. И го прави две години след като е внесен искът като се позовава на обстоятелства, които са посочени още в самото начало от ответната страна в отговор на нашия иск. Тези неща много ме смущават.

Разбира се, право на СГС е да отправи такова запитване, но това не задължава никой друг съд да се съобразява с него. Ако съдиите по делата, които в момента водим, споделят моите аргументи, не би трябвало да спират висящите дела на комисията. Надявам се, че аргументите, които изтъкнах, ще бъдат чути. Лично за мен те няма как да бъдат оборени, тъй като говоря с факти. Дано не станем свидетели на лавинообразно спиране на дела, защото за съжаление това би довело до обективна пречка да отнемем тези 3 млрд. лв., за които сме внесли искане.

В този ред на мисли, виждате ли скрит умисъл в действията на съдиите от СГС, които са изпратили запитването?

Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите. Това е моето виждане като юрист. Още повече, че в редица становища на европейски институции е похвалена работата на нашата комисия и се отчита, че законът за гражданската конфискация работи много добре и постига много добри резултати. Биха ли изразявали положително становище тези институции, ако законът противоречеше на европейското право?

Какво очаквате да реши съдът в Люксембург?

Не мога да кажа какво ще реши съдът, но искам да обърна внимание, че това е едва второто преюдициално запитване на СГС. От повече от 20 искания за преюдициални запитвания, това е едва второто допуснато. Първото питане се е отнасяло само до един член от закон и е отнело на съда в Люксембург 2 години за произнасяне. Сега се пита за цял закон и се надяваме срокът да е съизмерим. Трябва да имаме предвид, че това е много сложно производство, в което се искат становища на страните, становища на ЕК, становище на генералния адвокат, събират се данни. Дори отговорът да е очевиден, има процедура, път, който трябва да бъде извървян. Тоест, дори съдът в Люксембург да е на моето мнение, пак разглеждането на това дело за 2,2 млрд. лв. се отлага с поне 2 години. Като юрист, за мен единствената възможност е съдът да се произнесе, че тази директива изобщо не се отнася до нашия закон, но времето, за което ще се стопира дейността на Комисията, е голямо.

Има ли и други известни, влиятелни личности, които имат интерес от подобно запитване до съда на Европейския съюз?

Теоретично всяко дело по този закон би могло да бъде спряно заради това преюдициално запитване. Съдът не е длъжен да се съобрази с моите аргументи.

Държавата какво може да направи в този случай, има ли инструменти да се справи с тази ситуация?

Държавата трябва да приеме позиция, когато бъде изискана по надлежния ред, но няма инструмент за въздействие. Трябва да изчакаме решението на Съда в Люксембург. Нищо друго не може да се направи, колкото и песимистично да звучи това.

Г-н Георгиев, мнозина очакваха друг състав на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Вие предпочетохте да заложите на доверен екип. Имате ли някакви притеснения около номинациите?

Може би у някои хора възникна усещането, че трябва да се съобразявам с някого, но всяка номинация е лично мой избор. Моето виждане и разбиране е, че трябва да подбера своя екип от професионалисти. Предлагам за заместник-председател на Комисията г-н Антон Славчев, когото познавам от 13-14 години, когато бях следовател в Първо районно управление. След това съм работил с него като прокурор, а сега вече и като част от Комисията след вливането на дирекцията на ДАНС в КПКОНПИ. Познавам неговата работа, познавам го като много добър професионалист и затова го предлагам за заместник-председател. 

Почти целият трудов път на г-жа Антоанета Цонкова е преминал в Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) - била е инспектор, била е директор на София-област, била е заместник-председател, дори временно е изпълнявала функциите на председател на Комисията. Това е човек от кариерата, минал през всички стъпала на развитие в сферата на гражданската конфискация.

Г-жа Силвия Къдрева познавам от международни конференции, в които сме участвали заедно. Тя е човекът, който изгради Публичния регистър към Сметната палата, доказан професионалист е. Присъствал съм на нейни презентации, както и тя на мои, и съм се убедил, че е професионалист, който познава по-добре от всеки друг тази материя.

И г-н Пламен Йоцов познавам от работата си като прокурор в Софийската градска прокуратура. Той се е допитвал много често до мен и аз познавам неговата работа. 

Казано накратко, това са хора, които познавам лично, с които съм работил и които са професионалисти.

Разбира се, няма гаранция че парламентът ще ги подкрепи. Силно се надявам да го направи, защото това ще означава, че наистина се цели създаването на независим, експертен орган. Ако не ги подкрепи, ще мисля за други номинации, но дори тогава ще предложа експерти.

Предстои Ви обаче най-трудното, как ще разсеете опасенията на критиците, че Антикорупционната комисия ще се превърне в инструмент за натиск над опоненти, над опозицията, а в същото време ще е снизходителна към властта и властимащите? 

Този нов орган вече имаше две реализации – срещу кметове, представители на управляващата партия. Мисля че нямаме друг път, освен да докажем с работата си, че не се влияем от цветове. Имаме много случаи, по които работим и това ще се види. Вероятно най-често ще се занимаваме с представители на управляващата партия, но това е логично, защото те заемат най-много властови позиции. Ние започнахме да доказваме, че партийната принадлежност няма значение, а и моята кандидатура в парламента беше подкрепена от всички политически групи с изключение на БСП, така че мисля, че хората ме разпознават като експерт, а не като партийна кандидатура.

Не се ли създаде едно прекомерно очакване към новия Антикорупционен орган, сякаш с обединение и на досега съществуващите институции, изведнъж корупцията "по високите етажи на властта" ще бъде пресечена? Фокусът сега ще е основно върху Вас, досега неудовлетворението от липсата на резултати сякаш се размиваше между отделните органи.

Да, готови сме да отговорим на очакванията, затова предлагам и експерти за членове на Комисията. Убеден съм, че само със специалисти, които имат опит и са независими може да се бори корупцията. Пак казвам, тепърва ще се види, че корупцията няма цвят и партийна принадлежност – тя е навсякъде.

Създаде се впечатление, че законът сякаш не е бил добре премислен, та се наложи и спешната му поправка заради общинските съветници. И какво излиза сега, ако си член на местния парламент, но си и лекар, сега може да ползваш общински имот, но след 2019-а година, това ще е невъзможно?

Това, което предвижда законът е много добро и занапред тези, които имат договорни отношения с общината, няма да могат да бъдат общински съветници. Проблемът тук е друг – мандатът на местните парламенти изтича след година. Ако всички съветници, които сега имат договорни отношения трябва да напуснат общинските съвети, има риск от блокиране на дейността на общините и дори от провеждане на нови избори за този кратък период до края на мандата.

Има ли други пропуски в Закона, да не се наложи пак да се ремонтира?

Това не е пропуск. Има неща, които биха могли да се доизгладят, но нека да минат още няколко месеца, за да можем да обобщим нашата работа. Така беше и при влизането в сила на вече отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. След като мина около половин година отправихме нашите предложения до народните представите, тъй като нямаме законодателна инициатива. Мисля, че и тук пътят трябва да е такъв – органът, който правоприлага да уведоми законодателя какви пропуски е установил, за да може те да се отстранят. По-важното е, че този закон вече работи, прилага се и има резултати. Това беше най-трудното - да обединим пет институции, които да сработят, а това стана безпроблемно.

Какви са амбициите Ви, кога реално да очакваме новият "мегаорган" да сработи и да се усети, че не е просто поредната брошка на властта, а действително постига резултатите, които обществото очаква?

Мога да дам пример – за цялата минала година Комисията е установила три случая на конфликт на интереси. Имали са обективни пречки, тъй като са работили в непълен състав. Тази година, за около два месеца, имаме три установени конфликта на интереси, тоест резултатите вече започват да се постигат. Разбира се, трябва известно време за сработване, но благодарение на решението на законодателя всички други структури да се влеят в нашата Комисия, резултатите се получават и те ще са все по-добри.

Пред всяка нова структура неизбежно стоят редица въпроси, свързани с материалната и кадрова обезпеченост. Май нямате готово решение – къде да се помещава Комисията?

Имаме сериозен проблем, тъй като тези пет, досега съществували, органа в момента се помещават в седем сгради и това създава затруднения. Отправил съм предложение до Министерския съвет да ни предостави бившата сграда на Министерството на бедствията и авариите. Там сега се помещава бившата БОРКОР, вече част от нашата Комисия, а на последните два етажа е Бюрото за контрол на СРС. Вече съм обсъдил идеята с Министерството на вътрешните работи и предстоят разговори с председателя на Върховния административен съд, понеже и те имат кабинети там. Моето предложение е в тази сграда да ни се дадат четирите етажа, които на първо време ще бъдат достатъчни, за да се обезпечи Комисията. Предстои и разширяване на състава, тъй като има около 150 незаети щата, на които ще бъдат назначени агенти и инспектори. С оглед на това предвиждаме да се извърши и ремонт на сградата, която имаме, бившия нотариат. Тези помещения ще са напълно достатъчни, за да поемат пълния капацитет на Комисията след назначенията, като съответно ще освободим другите четири сгради, които обитаваме в момента.

Не трябва ли все пак да има съкращение на общата администрация?

Администрацията ни е съвсем минимална. Например, в нашата Комисия имаше двама души в "Човешки ресурси", които отговаряха за над 200 души персонал, а в останалите институции, които се вляха изцяло в нас, имаше по още един човек. Общата администрация е достатъчна. Не са достатъчно хората, които работят на поле, няма достатъчно кадрова обезпеченост на експертите от ДАНС, които се присъединиха към нас, няма кадрова обезпеченост на инспекторите, които установяват незаконно придобито имущество. И назначенията ще бъдат там, където има най-голям недостиг – сред хората, които се занимават със същинския анализ.

Срещу колко лица от "високите етажи на властта" в момента тече проверка на имуществото, на финансовите потоци, на притежаваното от тях?

Срещу доста лица, позволете ми да не уточнявам цифри. От една страна текат проверки за данни за установяване на престъпление, вече имаме доста постъпили сигнали, от друга страна има проверки с оглед установяване на законността на имуществото на лицата.

Появиха се съмнения, че едно, да го наречем "странно", писмо на съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов до медиите всъщност е било провокирано от проверка. Не стана ясно на НАП или Ваша?

В КПКОНПИ до настоящия момент няма информация на г-жа Панова или г-н Панов да са повдигани обвинения - до промяната на закона това беше единственото обстоятелство, за да се извърши проверка. Но и след влизането в сила на новия закон в Комисията не са постъпвали никакви сигнали, нито срещу г-н Панов, нито срещу неговата съпруга и съответно ние няма как да извършваме проверки на тези лица.

КПКОНПИ може ли да проверява магистрати, не е ли компетенция на ИВСС да го прави и как ще си взаимодействат двете институции?

Ние проверяваме магистрати по две линии – едната е за корупционни прояви и данни за престъпление. Ние сме единственият орган в държавата, който може да проверява дали има данни за такова. Другата е в съдействие с ИВСС. Те проверяват декларациите на магистратите и, ако установят повече от 20 000 лв. несъответствие, трябва да ни уведомят. В този случай ние трябва да направим цялостна проверка на имуществото на съответния магистрат и, ако установим несъответствие над 150 000 лв. за десет години, да започнем процедура по отнемане на незаконно придобито имущество. Тепърва предстои подписване на съвместна инструкция с ИВСС, в която ще детайлизираме нашето сътрудничество.

Кметовете ли ще са най-лесната "плячка" на Антикорупционната комисия, с оглед на акциите в Септември и Перник, обществото може би остава с такова впечатление.

Всеки, който има корупционно поведение, ще бъде преследван. Тези два случая бяха най-напреднали и затова започнахме с тях - имаше образувани и досъдебни производства, в които се включихме и установихме множество обстоятелства, които предоставихме на прокуратурата. Но никой няма имунитет - нито кметове, нито министри, нито зам.-министри, нито съдии, нито прокурори. Тепърва ще има случаи с всички тези категории лица. Ще се опитаме всичко да се случва бързо, защото обществото очаква реални резултати, но това не винаги е възможно. Не можем да кажем на едно лице – вземи подкупа днес, за да можем да те хванем. А и подкупът е най-елементарното престъпление, чисто икономическите престъпления са доста сложни и е нужно време, за да се анализира информацията. Резултатите ще идват поетапно и, надявам се, скоро.

Като човек, който има богат опит в тази сфера, кое щеше да е по-полезно, ако законодателят бе предоставил възможност за анонимни сигнали или настоящата уредба?

Ние юристите обичаме да казваме, че монетата има винаги две страни. От една страна, би било полезно, защото хората евентуално биха били по-мотивирани да подават сигнали, ако не се знаят имената им и не рискуват евентуална саморазправа. В същото време обаче е много лесно да се подаде невярна информация и да се злепостави едно лице. Нека си дадем сметка, че дори самата информация, че антикорупционната комисия проверява едно лице за извършено престъпление, влияе на престижа му. Дори в един момент да се стигне до извод, че няма такива данни, остава горчилката в устата. Така че ми е много трудно да преценя кой е правилният баланс, но в случая не ми се налага да го правя. Законът казва, че ще се пази самоличността на лицата, подали сигнали, но анонимни сигнали няма да се разследват и ние изпълняваме закона.

А имате ли сигнали от граждани, от неправителствения сектор, по които вече работите? Преди около месец разпространихте бланка и призовахте обществеността да е активна.

Вече са над 80. Затова казвам – уведомявайте ни винаги, когато има съмнения за корупционни действия по високите етажи на властта, на лицата по чл. 6 от нашия закон. И гражданите явно се вслушаха в този мой призив. Прави впечатление, че в последните години в повечето държави под една или друга форма се създават антикорупционни органи. На едни места структурата е част от полицията, на други от прокуратурата, има и органи, подобни на нашия, но е явно, че в последните 5-10 години корупцията е най-наболелият проблем в света.

Ние сме хора с опит в тази сфера и знаем как да се справим с нея. Корупция има и ще има, въпросът е, че тя трябва да бъде овладяна в едни минимални граници. Всеки един, който си помисли, че ще вземе незаконно и един лев трябва да знае, че рано или късно рискува да изгуби всичко. Мисля, че е нужна промяна в мисленето и затова е много важно да се въведе антикорупционно обучение. Вече имаме договор с Университета за национално и световно стопанство, който наесен стартира магистратура. Отделно са предвидени серия от лекции, включително и публична лекция скоро ще изнеса там. Но моето най-голямо желание е това да се пренесе и в училище. Затова планирам разговор и с министъра на образованието за въвеждането на антикорупционни обучения още в училище, така че у децата от рано да се възпита нетърпимост към корупцията. Ако искаме улиците ни да са без дупки и градинките ни да са с бордюри, ако искаме всичко да се оправи в тази държава, този огромен ресурс, който отива за корупционни деяния, трябва да започне да се връща в държавата. Когато се създаде такъв климат на нетърпимост, тогава и нашата работа ще намалее.

В закона е записано още, че комисията ще се самосезира и по медийни публикации. Какъв ще е точно механизмът, по който това ще се случва? Знаете, че не всяка медийна публикация излиза подписана от автор. Мисля, че казусът с бившия директор на НИМ Божидар Димитров също е тръгнал от медийна публикация.

С моя заповед е създадена работна група, която трябва да каже какво точно трябва да съдържа една медийна публикация, за да бъде основание за започване на проверка. Разбира се, минималното изискване би било това, което е и към сигнала – да не е анонимна, да има конкретен автор, който да не е псевдоним, а конкретно лице и да съдържа достатъчно данни, които да ни дадат основания за проверка. След като работната група предложи такива правила, Комисията ще започне да се самосезира и по сигнали в медиите.

Като пример за добрата работа на КОНПИ досега, често посочвате размера на наложените запори, както и отнетото в полза на държавата имущество, придобито по незаконен начин. Критиките към институцията обаче са свързани с отказа да предоставите данни за размера на компенсациите, които се е наложило да заплатите на тези, които са успели да осъдят Комисията. Какво е съотношението?

За цялото си съществуване Комисията е спечелила 268 дела, с които е отнела имущество за 111 млн. лв. За сравнение, от 2011 година, когато са първите загубени дела, до края на 2017 година Комисията е платила общо 2.5 млн. лв. Искам да обърна внимание, че пикът на тези обезщетения е във връзка с едно тълкувателно решение от 2016 година на ВКС по най-стария закон. То казва, че трябва да има връзка между престъплението и имуществото, което ще е предмет на отнемане. С оглед на това тълкувателно решение с моя заповед бяха преразгледани много искове, в които нямаше пряка връзка между престъпната дейност и имуществото, което подлежи на отнемане и те бяха оттеглени. Но имаше и много дела, по които имахме своите доводи за наличие на такава връзка, но съдът не ги възприе. Заради това тълкувателно решение загубихме в рамките на близо година дела за 1.2 млн. лв.

Има ли достатъчно воля държавата да възстанови онова чувство на несправедливост, което така трайно се е настанило в обществото? Тези срещу които трябва да се изправяте, не са ли прекалено добре подсигурили себе си и притежаваното? Имат почти неограничени ресурси – от лобисти, адвокати, през медии и всевъзможни асоциации, до политици.

Мисля че, държавата има воля да го направи и това се вижда от последователните стъпки още от създаването на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) през 2012 г. Вече сме и доста напред спрямо законодателството, което се опитват да постигнат в Европа по отношение на гражданската конфискация. И след като се видя, че КОНПИ работи ефективно, държавата разшири нейните правомощия и вля в нея други органи. Какво по-голямо доказателство, че се цели борба с корупцията? Това което прави държавата в последните 5-6 години вече е видимо.

През последната година-две, сякаш имахте два ключови момента - запорирането на имуществото на избягалия банкер Цветан Василев и на бизнесмена Прокопиев. Смятате ли, че ще се стигне до решение и по двата казуса, което да доведе до отнемане в полза на държавата на тяхно имущество и какви биха били последиците, ако загубите делата срещу толкова известни фигури?

Ако не бяхме убедени, нямаше да внесем тези искове за отнемане.

Г-н Георгиев, защо Вашите опоненти имат притеснения от Вас? Атакуват Ви медии, атакуват Ви НПО-та, атакуват Ви политически партии, атакуват Ви адвокати и публични фигури? Да не би Антикорупционната комисия да е трамплин за израстване в кариерата Ви? Сякаш ги плашите, че може да сте един от кандидатите за главен прокурор в края на 2019-а година. Не Ви питам, дали имате такива амбиции, а по скоро, защо е това фокусиране върху личността Ви? 

Това само ме ласкае. За да има атаки срещу мен, това означава, че сме на прав път. Реално в момента сме внесли в съда 725 иска за отнемане за почти 3 млрд. лв. Това е само незаконното имущество, а всяко от тези лица може да има и законни авоари. Например, може да има 500 млн. лв., но само 100 или 200 да са незаконни. Така че капиталът, който стои срещу нас не са само тези 3 млрд. лв., а е много повече. Срещу нас стоят не едно или две лица, а стотици с капитали за милиарди, така че наистина имаме доста врагове, което означава, че работим ефективно и защитаваме държавния интерес. Станахме доста неудобни за много лица, но такива трябва да сме. Ако сме удобен антикорупционен орган, то тогава няма смисъл от нас.

Цветелина Янкова

Връщане към списък