Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>Новини>Изказване на заместник-председателя на КУИППД Антоанета Георгиева – Цонкова на кръгла маса


Актуално - Новини

27.07.2011 | 00:00

Изказване на заместник-председателя на КУИППД Антоанета Георгиева – Цонкова на кръгла маса

Заместник-председателят на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност (КУИППД) Антоанета Георгиева-Цонкова участва в  кръглата маса на тема:  "Гражданската конфискация в България 2005-2010 година", състояла се на 19 юли 2011 година в Народното събрание.

Кръглата маса бе организирана от фондация "Риск Монитор" и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към 41-то Народно събрание.

Екипът на "Риск Монитор" представи резултатите от наблюдение върху дейността на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност за първите пет години от нейното съществуване. В кръглата маса участваха Анастас Анастасов, зам.-председател на Народното събрание,  Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България, представители на Министерство на правосъдието, Върховния касационен съд, парламентаристи, експерти.

 

Вижте  и пълния текст на изказването на заместник-председателя на КУИППД Антоанета Цонкова:


Уважаеми г-н зам.-председател на НС,       
Уважаеми народни представители и членове на правителството,
Ваши превъзходителства, 
Уважаеми гости,

Независимата и обективна оценка на дейността на всяка структура, вкл. и на държавен орган като КУИППД, е важна предпоставка за бъдещо оптимизиране на тази дейност.

Бих искала да благодаря на авторите на доклада, на "Риск монитор" и неговия председател г-н Стефан Попов за задълбоченото и добросъвестно проучване на работата на КУИППД през първите 5 ½ години от съществуването й, за уравновесената и обективна оценка, за разумните, конструктивни препоръки.

Впечатлени сме, че хора извън Комисията са успели точно да идентифицират най-тежките проблеми, с които тя се сблъсква, както и да посочат причините за тези проблеми.

І. Изключително важен е въпросът за обективните критерии, по които да се преценява ефективността на Комисията. Често в общественото пространство се формулират искания за намаляване издръжката на Комисията и дори за закриването й, аргументирани чрез сравняване на бюджета й за периода на нейното съществуване и стойността на реално отнетото имущество. Този подход, нека го наречем " баланс на търговско дружество" , е неуместен по отношение на държавен орган, създаден да подпомага борбата с престъпността. В доклада (с.22-23, с.35-36) също се критикува този метод за оценка на ефективността на Комисията. Бих искала да допълня казаното в доклада със следните - важни според мен - аргументи :

1. При обсъждания подход се игнорира основна  част от дейността на Комисията (основна не само като обем, но и като ефект). Става дума за установяването на имуществото на обвинените лица и обосноваването пред съда на обезпечителни мерки върху него. Това е дейност, пряко свързана с превенцията на престъпността. Стойността на обезпеченото до края на 2010 г. имущество е над 670 млн. лева (таблицата на с.12 от доклада). И обезпечението е за целия период на течащото наказателно производство, а после - и на гражданското производство по отнемане. Нека допуснем, че дори само 10 % от него бе " инвестирана"   в престъпна дейност. Не е ли справедливо да се запитаме колко като вид и брой престъпления може да се финансират със 70 млн. лева, след като от наказателни дела и от журналистически разследвания се установява, че дори поръчковите убийства в България обикновено струват 5-цифрена сума в левове ?  А е добре да се отчете и мултиплициращия ефект през годините - поради това,  " инвестициите"   в някои престъпления са бързооборотни и високодоходни...

За налагане на тези обезпечения десетки инспектори са се трудили дълго и напрегнато. И не е справедливо обществото да игнорира превантивния ефект от тяхната работа и да им каже : " Вие нищо не сте свършили и вашите 1000 лева заплата са незаслужени".

2. Обсъжданият подход не отчита и това, че първите искове за отнемане са заведени през 2006 г., а първите влезли в сила решения са от 2009 г. (таблицата на с.12).

В тези искови съдебни производства Комисията е равнопоставена на ответника и в еднаква степен подчинена на процесуалното ръководство на съда. Следователно, сроковете за развитие и приключване на гражданското дело за реално отнемане на имуществото изцяло зависят от независимия съд  (в този смисъл и с.20-21 от доклада). Мисля, че това обяснява защо през периода 2005-2008 г. няма нито един реално отнет лев. Този факт е верен. Но да се прави от него изводът, че през тези 4 години Комисията и нейните органи само са харчили бюджета си без да работят - това вече е нелогично и повърхностно.

3. Отново благодарение на доклада (таблицата на с.12) става очевиден и фактът, че реално отнетото имущество през 2009 г. е само за 677 хиляди лева  (при 4 уважени иска), но през 2010 г. вече е почти седем и половина милиона лева (при 8 уважени иска). Увеличението е в геометрична прогресия - 11 пъти. А остават висящи още над 250 иска, предстои да се заведат още стотици  (последното е прогноза, но тя се основава на реалистично допускане -  да се запази процентната успеваемост на прокуратурата по наказателни дела, т.е.съотношението между обвинените лица и осъдените с влязла в сила присъда).

Вижда се, че съществува потенциал да бъдат удовлетворени дори привържениците на критикувания подход " баланс на търговско дружество" -  и отнетото имущество да надхвърли в десетки пъти бюджета на Комисията. За това, обаче, трябва да приключат наказателните, а после и гражданските дела. А това не зависи от нас.

ІІ. Но веднага трябва да подчертаем, че пред реализирането на този потенциал има една огромна пречка - отново точно установена от " Риск монитор" (с.20-21 от доклада). Това е противоречивата практика на съдилищата по въпроса дали за отнемане на имуществото е необходима причинно-следствена връзка между това имущество и извършеното престъпление. Категорични сме, че такова изискване не се съдържа в Закона  (ЗОПДИППД) и това разбиране обосновават нашите инспектори пред съда. Същата теза се поддържа и в доклада (с.20-21). Тя се споделя и от преобладаващия брой съдебни състави. За съжаление, има и съдебни състави, приемащи противоположното разбиране. До момента са отхвърлени .... иска на Комисията заради изисквана от съда причинна връзка. В резултат на лицата, вече осъдени за престъпление, е върнато имущество на стойност ..... лева  -  имущество, за което Комисията с документи и експертизи, в състезателен съдебен процес пред независим и безпристрастен съд, е доказала липса на законни доходи.

Ние искаме ясно да заявим и да предупредим : имущество в много по-големи размери ще се връща на осъдени за престъпление лица, ако посочената съдебна практика се запази или разшири в бъдеще.

Във връзка със същата съдебна практика бихме задали и някои риторични въпроси:
- Конституцията изисква ли равенство на гражданите пред законите, което иманентно включва и еднакво прилагане на законите ?
- Когато един и същ закон се тълкува и прилага по взаимноизключващи се начини - спазва ли се горното фундаментално положение на правовата държава ?
- Гражданските съдебни състави, които изискват причинна връзка, познават ли чл.63 от НК ? Защото този текст императивно разпорежда с осъдителната присъда самият наказателен съд да отнема това, което е средство, предмет или придобивка от престъплението. Т.е. всичко, което е в причинна връзка с престъплението. Какво тогава ще се отнема по реда на ЗОПДИППД ? Може би според въпросните граждански съдебни състави цял закон и цяла институция са създадени само за да коригират евентуалните пропуски на наказателните съдилища ?  Аз не съм съгласна с подобно допускане - то очевидно е некоректно спрямо разума и отговорността на Народното събрание.

Какъв е изходът от създалата се ситуация, заплашваща да обезсмисли съществуването на Комисията ? Конституцията изисква да се уеднакви практиката по прилагане на закона. Общоизвестният инструмент са тълкувателните решения на съответните колегии на ВКС. Но в доктрината е известен и още един способ за задължително тълкуване - т.н. " автентично тълкуване" от органа, издал нормативния акт.

Самият Конституционен съд е заявил, че " Не може да се отрече правото и на Народното събрание да дава задължително (автентично) тълкуване на конституционни норми." (Решение № 3  от 03.04.1992 г. по к.д. № 30 от 1991 г.). А който може да дава задължително (автентично) тълкуване на Конституцията - може да го даде и на всеки закон, вкл. и на ЗОПДИППД.

Не съм специалист по парламентарните процедури, поради което само ще попитам : не съществува ли правна форма, в която НС да облече едно свое автентично тълкуване на ЗОПДИППД  и  така да даде на Комисията толкова нужната подкрепа за преодоляване на неправилната съдебна практика?

ІІІ. На следващо място :  Правилно се констатира от представителите на " Риск монитор" , че сериозно перо в бюджета на Комисията са разходите за независими експертизи на установеното имущество (с.19). Имаме обаче някои съмнения към предложеното решение на проблема - служители на Комисията с икономическо образование да поемат изготвянето на (поне основните) експертизи. Първо, твърде спорно е дали икономическото образование е достатъчно условие за изготвяне на оценителска експертиза. Но по-важно е друго - доверието на обществото в обективността на тези експертизи. Дори сега, когато оценките се извършват от независими експерти, лицензирани от недържавната Камара на независимите оценители, се пораждат съмнения за инспирирано от Комисията надценяване на имуществата  (с.13, с.18).  А какво ще остане от идеята за обективна оценка от независим и безпристрастен оценител, ако тази оценка се прави от служител на Комисията ?  Опасявам се, че ако приемем предложеното решение  -  на мястото на съмненията, деликатно формулирани в настоящия доклад, ще се появи твърдо убеждение в необективност на оценките. А това ще бъде тежък удар за авторитета на Комисията - особено когато дисбалансът между имущество и доходи с малко надхвърля законовия минимум от 60 000 лв.

ІV. Тук е мястото да посоча и една малка методологическа непрецизност при един от изводите в доклада (с.12-13). Вярно е, че статистически е отнето имущество по средно 680 хил. лева на иск. Но трябва да се отчете, че това са искове, предявени през периода 2006-2008 г. А през същия период средната стойност на всяко обезпечение е 743 хил. лева. Следователно, неточно е да се поддържа, че средната цена на уважените искове е 2 пъти по ниска от средната цена на наложените обезпечения. Разликата всъщност е около 9 %, а не 100 %.
Доколкото съм била член на Комисията само през 5 месеца от проверявания период от 5 ½   години - мога да дам конкретни данни само за ситуацията през 2010 г. В 11 съдебни решения е присъдено отнемане в полза на държавата, като стойността на отнетото имущество е 6 млн. 800 хил.лева (6 798 434 лв.)  -  изчислено на база дължима държавна такса, т.е. това е стойността според съда. По тези искове стойността, претендирана от Комисията е била 7 млн. 470 хил. лв.  (7 466 188 лв.).  Това означава, че имуществената оценка, направена от независими оценители по възлагане от Комисията, е с около 670 хил. лева  (667 754 лв.)  по-висока от оценката, установена в условия на състезателен съдебен процес  и  от вещи лица, назначени от съда. Тази разлика  отново е около 9 %, което е индикация, че определяните от Комисията независими оценители дават сравнително обективни оценки  - в рамките на разумно допустима грешка.

V. Накрая искам да посоча и редица други констатации, по които сме съгласни с доклада и по които Комисията в нейния нов състав вече действа.
Ето накратко действията на Комисията, съвпадащи с препоръките в доклада:

1. Вече е взето решение на Комисията за редуциране с 50% броя на дирекциите в централната обща администрация. Беше извършено и обединяване на териториални дирекции (същото се препоръчва и на с.13 от доклада).
Разшири се конкурсното начало при назначаване на новите кандидати за директори и инспектори, обсъждат се правила за по-тясно обвързване на материалните стимули с количеството и качеството на положения труд.
Увеличиха са правомощията и се направиха някои персонални промени в Инспектората, като това повиши активността и ефективността му.
Премахната е и практиката всеки член от Комисията да отговаря за определени региони и да има твърде големи правомощия в тях.

2. Работи се за  създаването на консолидирана електронна база данни (с.8)

3. Текат обсъждания в съвместна работна група създадена със заповед на вицепремиера и министър вътрешните работи г-н Цветан Цветанов за актуализиране и усъвършенстване на нормативната основа на взаимодействието между органите на Комисията, на прокуратурата, на органите на    МВР, ДАНС, Агенция 'Митници" и служители на НАП. Държавни органи - естествени партньори на Комисията в борбата с престъпността и отнемане на доходите от нея.  (аналогична препоръка има и на с.17 от доклад).

4. Нов пи-ар, който значително по-професионално подходи към изграждане на публичния образ на Комисията, основателно критикуван на с.26-37.

VІ. В доклада са дадени и други препоръки, които обаче са извън нашата компетентност и не е уместно да вземаме отношение. Някои са въпрос на законодателна инициатива и законодателна целесъобразност  (напр. създаване на орган по управление на отнетото имущество въвеждане на конфискация без осъдителна присъда и т.н.),  а други са от компетентността на съдебната власт  (опасенията на с.23-24 от доклада за незаконно влияние от заинтересовани лица върху държавни органи в наказателния процес бързината на гражданските и наказателните производства и т.н.).

Накрая отново искам да благодаря на " Риск монитор" и на всички други, които подкрепят Комисията и нейните органи в тяхната нелека и твърде отговорна дейност, вкл. и като добронамерено и конструктивно сочат проблемите в работата ни и предлагат разумни решения за тези проблеми.

Благодаря и на всички присъстващи за търпението да чуят това становище.

Антоанета Георгиева-Цонкова

Връщане към списък