Република България
Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество
Начало>Актуално>ОТВОРЕНО ПИСМО


Актуално

05.04.2018 | 00:00

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

 ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

 ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

 

 УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към вас във връзка с опит за грубо погазване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – сдружение на магистрати, призвани априори да бранят и защитават законността и основните човешки права. Повод е тяхно открито писмо от 4 април 2018 г., което презумира, че аз като ръководител на висш държавен орган нямам право в интервю да изказвам мнение по съдебно решение. Става дума за позиция, изразена от мен пред специализираното интернет издание „Правен свят“, в която коментирам въпросите, с които съдия от Софийски градски съд се обръща към съда в Люксембург в преюдициално запитване по дело, по което оглавяваната от мен Комисия е страна.

Изразената от Съюза на съдиите в България позиция е в разрез с чл. 10 от Конвенцията, който еднозначно постановява, че „всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи“. Нещо повече, концепцията, че ръководител на висш държавен орган трябва да търпи ограничения в свободата на мнение, нарушава чл. 14 от Конвенцията, според който упражняването на права не може да бъде обект на дискриминация по никакъв признак.

Текстът на Конвенцията в чл. 10 дава възможност на държавите да ограничават свободата на словото чрез законодателство, което забранява увреждането на репутацията и нарушаването на правата на другите, както и такова, което способства за поддържане на авторитета и безпристрастието на правосъдието. Но тези ограничения в не по-малка степен важат и за съдиите и техните организации, които по дефиниция са призвани да бранят както авторитета на съда, така и безпристрастността на правосъдието.

От тази гледна точка бих обърнал внимание на твърденията в тяхното открито писмо, а именно: „господин Георгиев съвсем еднозначно изразява своята позиция, че това запитване е било ненужно за правилното решаване на делото, че също така ненужно ще го забави“, както и че „институтът на преюдициалното запитване е в тежест на Българската държава“. Подобни твърдения, ако биха били верни, биха били груба намеса в работата на български съд и неуважение към съда в Люксембург. Само че те не отговарят на изразената от мен позиция. В нея няма дори намек за това кое би било „правилното“ решаване на делото, а единственият ми коментар по сроковете е, че „времето, за което ще се стопира дейността на Комисията, е голямо.“ Колкото до мнението ми за съда в Люксембург, от думите ми, че „това е много сложно производство“ трудно може да се направи предположение, че го смятам за процедура, която е „в тежест за Българската държава“.

В допълнение, на директен журналистически въпрос дали виждам скрит умисъл в действията на съдиите от Софийския градски съд отговарям „Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите.“ Поради тази причина изводът в писмото на Сюъза на съдиите в България „може да се приеме, че в цялост интервюто внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан“ е извод в сферата на личното мнение и усещанията, с които българското законодателство не се занимава.

Нещо повече, в този дух е и Конституционно Решение № 13 от 13 октомври 2012 г., което обявява за противоконституционни текстове от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в частност формулировката на чл. 3, ал. 1 в частта “и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите” с мотива, че чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти.

В отвореното си писмо Съюзът на съдиите в България припомня чл. 4 ал. 1 т.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който постановява, че в работата си оглавяваната от мен Комисия трябва да се ръководи от принципите на законност и обективност. Същевременно чл. 4 от Закона за съдебната власт постановява, че „Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.“ Същото би трябвало да важи в не по-малка степен за съдиите и техните организации, а изопачаването на думите ми хвърля съмнение върху тази безпристрастност.

В същото време Съюзът на съдиите в България не се занимава с изложените в интервюто факти, а именно:

Факт е, че от над 20 искания на страни по дела за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, уважено и изпратено от български съд.

Факт е, че преюдициалното запитване се отправя две години след внасянето на иска от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск.

Факт е, че въпросите по запитването повтарят в голяма част мотивите на една от страните по това дело.

Факт е, че делото към този момент не е тръгнало по същество и след повече от 2 години е на етап подготовка на делото в закрито заседание.

Факт е, че България е в наказателна процедура заради Директива 2014/42/ ЕС, която не е транспонирана в българското законодателство и към настоящия момент.

И накрая, факт е, че като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало.

Дотолкова, доколкото Съюзът на съдиите в България се обръща към Народното събрание като орган, който осъществява контрол върху ръководената от мен Комисия, към Виския съдебен съвет като орган, който трябва да защити съда и отделния съдия от „недобросъвестни коментари“ и Европейската комисия в качеството й на „пазител на правото на ЕС“, аз също се обръщам към тези институции с призив за защита на правовия ред и на прокламираните в Европейската конвенция основни права.

Идеята, че представителите на една от властите в страната не могат да бъдат критикувани и следователно са априори непогрешими нарушава всички демократични принципи, на които се основава Европейският съюз, от който България е част. Тази идея за непогрешимост не би следвало да се толерира, независимо дали произтича от представител на законодателната, изпълнителната или съдебната власт.

 

05 04 2018 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Връщане към списък